Христо Ботев- „Майце си”

Стихотворението е публикувано през 1867 година в Славейковия вестник „ Гайда”. То е елегия. Ботев се влияе от народо-песенната традиция-заимства фолклорни мотиви и изразни средства от хайдушките народни песни. Мотиви за жалбата, 

Стихотворението е публикувано през 1867 година в Славейковия вестник „ Гайда”. То е елегия. Ботев се влияе от народо-песенната традиция-заимства фолклорни мотиви и изразни средства от хайдушките народни песни.

Мотиви за жалбата,  клетвата, прегръдката,  смъртта, вината- тъжна е песента  на майката, сърцето  й плаче заради  тежката съдба  на нейния син.  Тя проклина злочестата  орис, която е прокудила  чедото й далеч  от топлината на  бащиното огнище.

Скитническата участ на лирическия герой е свързана с фолклорната представа за беди и нещастия. Той изпитва дълбоко чувство на вина заради страданията, заради болката , която е причинил. Прегръдката носи утеха и покой на завърналия се у дома скитник. Там лирическият Аз намира топлина и обич, там се спасява от неудовлетворението, отчаянието и омразата. Прегръдката е „противоотрова” за всичко това. Тя връща смисъла на живота.

Майката е еквивалент  на любов и вяра, тя е мярката  за всичко стойностно. Тя е миналото, защото създава живот, бъдещето,защото пази живота. Връзката на лирическия герой е дълбоко емоционална. В това историческо време обаче надеждите за обикновено човешко щастие са неуместни. Героят се е посветил на саможертва в името на свободата , дългът към отечеството е по-важен и по-достоен от дългът към самия себе си.

Мотивите за смъртта и саможертвата- лирическият аз е на кръстопът, трябва да направи съдбовен нравствен избор. Той търси своята самоличност и не смята,че ще я открие чрез примиренчество. Оцеляването, примиряването с робството са псевдоценности и заслужават презрение, а смъртта е предизвикателство. Смъртта не е заплаха за героя, тя е възможен избор, тя е високата цена, която се плаща за свободата.

Силата на чувствата  в творбата подсказват, че чувството също  може да бъде  оръжие. Силната любов  и силната омраза  са тези, които  ще превърнат лирическия  герой в бунтовник.

Голяма част от  думите в Ботевите  стихотворения са  метафоризирани:

-метафори- „...тебе ли открих  с дълбоки рани...”;  „... съхне и вехне  люто язвена...”;  „... за вси желби  приготви яма”

-метонимия- „... мойта младост слана попари...”

-анафора-  „...пък...” Автор: Албена Иванова